Дългият път към успешно инвитро

инвитро

Репродуктивните проблеми като всяка друга болест не засягат само тялото, но и душата. Безплодието е болест, която се разпростира и заразява всеки орган на нашата психика. Болест, която обезверява всяка наша мисъл и обезсмисля всяко наше действие. Днес се обръщам с усмивка назад към последните почти 4 години от живота ми. Години на борба, отчаяние, надежди, мълчание, безсилие и смелост. Смелостта да продължим заедно по пътя към мечтата да имаме дете с надежда за успешно инвитро, чудо или може би по малко и от двете.

 

Нашето ново начало във Виена Ин Витро Център

 

Преди да започна този разказ, бих искал да благодаря на д-р Георги Станулов, без когото тази мечта нямаше да стане реалност. Пиша този пост, тъй като си бях обещал още преди година да разкажа положителните си впечатления на база вече натрупания опит, за да помогна на всички онези, които се лутат или са разочаровани от отношението на инвитро клиниките и лекарите у нас.

Вярвам или поне се надявам в България да има и други лекари и клиники, които се стараят да помагат на хората. Пиша всичко това и с ясното съзнание, че пътят към успешното инвитро винаги е свързано и с всички божествени или космически сили, които често наричаме късмет.

Нашето ново начало не беше само късмет. То започна във Виена Ин Витро Център и беше резултат от индивидуален подход, човешко отношение и професионализъм. За целта ще ви разкажа за нещата, през които преминахме в Опит №3, след като сменихме клиниката, в която имахме вече 2 неуспешни опита зад гърба си.

Първата опознавателна среща – история и неуспешни опити

 

Истината е, че след два неуспешни опита в клиниката на д-р Щерев бяхме тотално обезверени и психически разрушени. Следващата стъпка за нас безспорно беше клиника в Турция, където успеваемоста на инвитро опитите е значително по-висока от тази в България. Вече разказах по-подробно за това в поста Инвитро в България. Игра на надежда и мълчание.

Въпреки всичко решихме да дадем последен шанс на клиника в България, поне като отидем на една консултация във Виена Ин Витро Ценър, който тогава се намираше в сградата на болница Токуда. Настоящия адрес вече е Университетска Болница „Лозенец. Виена Инвито Център вече няма да съществува под това име, но екипът поне засега остава абсолютно същия.

Срещата с д-р Станулов продължи изненадващо дълго. Прекарахме в кабината му повече от час, по време на който той поиска подробна информация за предишните ни опити, лекарства, дозировки, предишни заболявания, поинтересува се как са се случили и преминали бременностите на нашите родители, с какво се занимава всеки един от нас с оглед на стрес на работното място и други фактори.

Междувременно излязоха поредните ми изследвания, този път направени във Виена Ин Витро, според които резултатите при мен се оказаха в норма. Факт е, че при при спермограма на мъжа един ден с друг не си прилича, но за сравнение според изследванията ми в клиниката на д-р Щерев резултатът беше толкова лош, че ни бяха препоръчали третия ни опит да бъде с донорски материал.

Докторът беше в недоумение защо с тези резултати не се получава вече почти 4 години. Безспорно проблем имаше, но до този момент винаги сме го обяснявали с мъжки фактор.

Изследвания преди Инвитро

 

Още по време на първата ни среща с д-р Станулов ни беше обяснено какви изследвания е задължително да бъдат направени. Докторът беше изключително ясен в обяснението си кое и защо е нужно на прост човешки език. Постарал съм се да опиша задължителните изследвания в точка 9 от поста „Какво трябва да знаете преди, по време и след инвитро | 13 съвета”.  За сравнение при първите ни 2 опита в д-р Щерев , лекуващият лекар не ни е назначил никакви други изследвания освен спермограма за мен и хормони за жена ми. След вторият неуспешен опит, съпругата ми беше попитала въпросният лекар, дали все пак не е нужно да се направят някакви допълнителни изследвания – последвалият отговор беше само за едно изследване, което нищо нямало да покаже, но все пак да сме го направили. Не мога и не желая да коментирам това, включително и нашата глупост да повторим при същия лекар.

В никакъв случай не целя да дискредитирам клиниката на д-р Щерев. Всеки лекар е строго индивидуален и се надявам, че няма някаква извратена конспирация за неуспешни опити с цел „задържане на клиенти“. За проследяване на бременността и израждането на детето ни, избрахме д-р Татяна Арабаджи в Медицински комплекс д-р Щерев, от която сме изключително доволни и безкрайно благодарни както на нея, така и на целия екип за внимателното отношение и професионализма.

За съжаление във Виена Ин Витро Център не е възможно да се ражда, затова се обърнахме отново към АГ Болница д-р Щерев, независимо от лошите ни спомени там.

 

Назначаване на стимулация

 

За разлика от предишната клиника, във Виена Ин Витро център пуснахме хормони още на втория ден от цикъла, за да може лекарят да прецизира и потвърди вече назначените дози.  Това кое лекарство как действа е спорно, но все пак за ваша информация при първите ни два опита бяхме на сравнително естественото лекарство Мерионал. Под естествено разбирайте, че се прави от урина на възрастни жени, което поне за мен звучи отвратително…

При третият ни опит ни беше назначен Пурегон, който е продукт на химична основа и не е толкова „естествен“ колкото Мерионала. Другото предимство на Пурегона е, че инжекционния разтвор се поставя чрез така наречената писалка и на жена ми и беше доста по-лесно да си го слага подкожно около пъпа. За сравнение при Мерионала се налагаше смесване на прахообразно вещество (урината на прах) с разтворител. Целият процес отнемаше значително повече време и все още ми се свива корема, когато си спомня как на кухненската маса се изсипваха всички тези игли и спринцовки и започваше процесът по смесване и инжектиране.

Какво променихме по време на стимулацията?

 

ВАЖНО за противозачатъчните – тук бих искал дебело да подчертая, че и при двата ни неуспешни опита в Щерев, преди стимулацията жена ми приемаше противозачатъчни по предписание на лекаря. Още на първата ни среща с д-р Станулов във Виена Ин Витро Центът ни беше обяснено, че последните проучвания сочат, че този метод по-скоро намалява шансовете, за забременяване инвитро. Ако желаете, можете да намерите статията ТУК.

Доколкото ми е известно целта на противозачатъчните преди стимулация е им е да да няма задържан фоликул, който да се превърне на следващ етап в киста.

 

Дозите – с много голям ужас установихме, че на жена ми два пъти и е правена доста силна стимулация, която освен че крие рискове за дравето не довете до абсолютно нищо. На тези от вас, за които тематата е наистина важна и интересна ще опиша точните дозировки, за да можете да си направите сами изводите.

 

Стимулация в Щерев (ще опиша само едната):

  • 4 дни 225 IU Мерионал, 3 дни на Мерионал 300 IU + Цитротит, Мерионал 375 IU за 1 ден и Мерионал 450 UI на следващия (общо 9 дни стимулация). Блокиращата инжекция е на 10-и ден – Прегнил, мускулно.
  • Резултат: 9 яйцеклетки, 8 качествени, 3 ембриона оплодени от ICSI с IMSI
  • 3 върнати ембриона на трети ден

 

Стимулация във Виена Ин Витро:

  • 4 дни 200 IU Пурегон, 2 дни Пурегон 200 IU + Ургалотран, на седми ден се видя че фоликулите не растат равномерно и към 200 IU Пурегон се добави 75 Мерионал  – 3 дни
  • Виена – 2 блокиращи едновременно – Овитрел и Декапетил (не мускулно)
  • Резултат  от Виена Ин Витро –  13 яйцеклетки, 12 зрели, 9 IVF, 4 ICSI – резултат – 3 оплодени от IVF, 3 с патологии, 3 незрели и 3 неоплодени от ICSI
  • 1 върнат ембрион на пети ден + 2 замразени

 

Всъщност стимулацията, която е направена в Щерев е удачна за 40 годишна жена, но не и за жена под 30. Моят съвет към всички вас независимо къде се лекувате е да искате повече информация от вашия лекуващ лекар, стига той да е склонен да ви я дате.

 

Скречингът или така нареченият репородуктивен кюротаж беше сред новите неща, които опитахме във Виена Ин Витро Център. Сам по себе си този метод може да се опише като надрскване на стената на матката. Всъщност това е метод, които в медицината се свързва с аборт/прекъсване на бременност. Причината е, че последни проучвания сочат, че това надраскване на матката подпомага по някакакъв начин имплантацията на ембриона на следващ етап. При нас това се направи месец по-рано, като разбира се точният период би следвало да се насрочи индивидуално по преценка на лекуващият ви лекар.

 

Развитие на ембрионите – това беше един от най-емоциалналните периоди за нас, тъй като в продължение на 4 дни, всеки ден (включително събота и неделя) получавахме обаждане от ембриолог, който ни даваше информация как се развиват нашите малки ебриончета ( дали се делят правилно, на какъв стадий са и т.н.)

Освен че беше успокояващо за нас да получаваме тази информация, бяхме и безкрайно впечатление от човешкото отношение и внимателния подход на медицинските лица.

 

Трансферът, който промени живота ни

 

Независимо че практиката в много клиники е при трансфера да се върнат поне два или три оплодени емриона, нашият лекар ни убеди да върнем само един, тъй като жена ми е млада и шансовете са много по-големи ако направиш 3 трансфера с по един ембрион, отколкото 1 трансфер с три ембриона. Съгласихме се.

Междувременно се оказа, че мога да присиствам на самия трансфер. Стана изключително бързо. Вкараха малкото ни ембрионче в една тръбичка и БУУМ. Манипулацията се прави при пълен пикочен мехур, и жена ми беше изключително притеснена да не го изпишка след това.
След трансфера не е нужно да лежите часове. Ембрионът няма да изпадне, тъй като се връща в матката, където се намира на защитено и безопасно място.

Друго любопитно е, че след трансфера не ни предписаха торба с лекарства. Единственото което ни дадоха е прогестеронов препарат – Утрогестан и фолиева киселина, докато в при предишните ни опити беше изписан Дуфастон, Но-Шпа, Аспирин протект и дори антибиотик, които са напълно излишни след трансфер. Явно доста фармацевтични компании плащат. 🙂

 

Удобства и грижа за пациентите

 

Освен професионализмът, високите стандарти и следенето на нови тенденции в сферата на Инвитро процедурите, Виена Ин Витро Център ни изненадаха и с изключително удобство и грижа за своите пациенти в няколко направления:

  • Лекарят ни винаги се съобразяваше с молбата за по-ранен час и винаги е бил точен, когато жена ми е имала нужда.
  • Часовете за прием се спазват с точност. Може би до голяма степен това се дължи и на това, че в клиниката не се ражда и съотвено лекарите не излизат по спешност от кабинетите си.
  • Процесът на назначаване на лечение е доста оптимизиран – даваш кръв, пускаш хормони, минаваш преглед и си тръгваш без да чакаш резултатите. Малко по-късно след излизане на резултатите, лекарят се обажда за да назначи или потвърди дозата за съответния ден от стимулацията ( както се прави и в Турция). За сравнение в други болници първо чакаш резултати около час, след което се редиш отново на опашка при лекаря, за да назначи доза, което за работещи хора е изключително неудобно.
  • Документация – клиниката разполага със софтуер, които е специално разработен за проследяване на развитието на фоликулите. По този начин можете да получите пълна детайлна справка по всяко време.
  • Решаване на проблеми независмо от ситуацията – точно преди стимулацията с жена ми бяхме на екскурзия в Израел и Йордания. Междувременно излязоха резултати, които показаха, че тя има гъбичка, която трябва да се лекува веднага. Лекарят ни беше проучил кои са алтернативните на нашите лекарства за гъбички в Йордания, за да започнем веднага медикаментозно лечение.

След забременяване

 

Ангажираността на лекуващият ни лекар, д-р Станулов не приключи след успешния опит и разплащане с клиниката. Докторът ни потвърди, че можем държим контакт 24/7, дори при положителен резултат след месец. В седмия месец получихме контролно обаждане, за да ни проверят как сме и дали всичко върви нормално с бременността.

Искрено се надявам, че сливането на Виена Ин Витро център с Университетска Болница „Лозенец няма да повлияе моделът и качеството на работа на страхотния екип, който действително постига резултати с грижа, внимание и всеотдайност към всички свои пациенти.

 

Сбъдването на най-голямата мечта

 

Пътят към нашето успешно инвитро беше осеян с много трудности и тежки моменти. С риск да се повторя или потретя, последният съвет, които бих могъл да ви дам освен да не се отказвате е да си поставите граници. Всеки от нас е тук за да научи своите уроци и ако четете този последен пост по темата, очевидно споделяме сходна съдба в това отношение.

Нашата сбъдната мечта проплака на 19.02.2018 г.
Пожелавам го на всички вас, със или без инвитро. Някой ден ще бъдете трима. Или четирима. Сега сте двама, така че се дръжте здраво един за друг, защото това това е моментът, в който не сте просто ти и тя, а семейство с мечта за дете.

 

invitro


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче: