Майка вдъхновява детето си да дари коса за жени болни от рак

Това да си родител определено не е лесна работа. Често може би си мислим, че възпитаваме децата си с това което им казваме, но всъщност това което ги изгражда като личности е примерът който им даваме с нашите собствени дела и това което сме ние самите. Не е случайно, че рано или късно заприличваме на родителите си. Сякаш нещо е кодирано в подсъзнанието ни, но това не е извънземен софтуер, а просто това което сме виждали всеки ден у дома през годините.

Ще ви разкажа съвсем накратко тази история, от която аз самия почерпих вдъхновение да напиша тези редове. Всички които ме познават, знаят че имам особен фетиш към красивите дълги коси. Такава коса имаше до съвсем скоро Ива, с която преди известно време се пресякоха професионалните ни пътища. Когато Ива дойде един ден на работа с коса на черта, преживявах ето това отново и отново и отново…

…ако ме разбирате правилно.

Всъщност новата прическа много и отива, но това което най-много ме впечатли беше, че е отрязала дългата си коса, за да я дари. Както може би знаете зад инициативата стои Асоциация за превенция на рака „Промени живота си сега!”. За да дарите коса не е задължително да си обръснете главата, а да разполагате с поне едни 20 см., които ще помогнат за изработката на перука за жена, която е на химиотерапия. За изработката на 1 перука е нужно поне 2-ма души да дарят коса.

След като Ивето дарява косата си, малката и дъщеря Софи, която е на 6 г., решава да последва примера на майка си. Винаги съм се възхищавал на родителите, които се вслушват в децата си, оставяйки ги да взимат сами подобен тип житейски решения. Ива ми разказа, че след подстригването Софи е била много щастлива с новия си имидж, но за съжаление не за дълго.

Детето се сблъсква с лошата действителност, когато отива на тренировката си по художествена гимнастика, където треньорката и се скарва затова, че си е отрязала косата. Доводът е, че късата коса не е удобна за прибиране в кок, което е задължително по време на заниманията и състезанията. Детето разстроено от забележката се разплаква, но все пак остава в спортната зала. Малко по-късно треньорката се опитва да я успокои, вероятно осъзнавайки грешката си. Тормозът обаче продължава в детската градина, където децата обиждат Софи, че прическата и е грозна.

Може би тази история звучи като сюжет от „Съдби на кръстопът“, но всичко това ме провокира към известни разсъждения относно родителският пример и как той ни изгражда от невръстни деца. Софи тепърва ще се сблъсква с несправедливостите на живота и всичко това ще формира бъдещата личност, в която ще се превърне. Все пак безспорен фактор остава родителския пример. Не онзи, в който някой ти казва какво да правиш и какво не, кое е правилно и кое не, а този за който неосъзнатият пример е действието, подкрепата и любовта.

Ракът е една от онези диагнози, които променят не само живота ти. Това е болест, която променя ценностната ти система, приоритетите в живота, мисленето и душата ти. За някои може би дори е подарък, който събужда жаждата за живот и силата на духа за дълга, тежка и изтощаваща битка на живот и смърт. Не искам да звуча цинично, тъй като не съм имал такова заболяване, макар че преди почти 10 години се борих с тромбофлебит и все още помня момента, в който лекарят ми каза, че мога да загубя ръката си или да ритна камбаната, ако тромбът се откъсне от вената и влезе в белите ми дробове. Спомням си, как веднъж познат ме срещна в градския транспорт, усмихна и каза: „Много си отслабнал, да не си болен от смъртоносна болест?“. Да, доста смешно. 🙂

В подобни етапи от човешкия живот е от голямо значение да не оставаш сам, да получиш подкрепа от близки и познати. Казват че за една жена, най-страшният момент от болестта е, когато загуби косата си. Да видиш рака, може би е онзи момент, в който се срешеш пред огледалото, а в ръцете ти останат кичури от това, което винаги те е карало да се чувстваш красива, силна и готова да покори света жена.

Сукманът се изопваше върху коравата й снага, едната й коса току падаше отпред и тя нетърпеливо я отмяташе назад. Имаше големи коси. Когато и двете й плитки бяха отзад, увисваха до под коленете й, като два черни смока.

„На Игликина поляна“, Йордан Йовков

Никога няма да забравя това описание на Йордан Йовков. Сякаш цялата женска стихийна мощ се крие в дългата коса. Представете си Покахонтас или някоя друга смела героиня с къса коса.

Макар и с къси коси, Ива и Софи винаги ще бъдат Дисни принцеси, защото са дали един добър пример без да търсят нещо в замяна или пък някаква популярност. В крайна сметка косата расте с поне 15 см. на година. Не е нужно да си обръснете главата, а само да смените за известно време прическата си. В замяна на това, ще знаете, че за някоя жена, някъде там тази коса ще се превърне в перука, която ще и даде още сила да продължи напред. Вашата сила за промяна на този свят към по-добро.

P.S.

Тази събота /28.01.2017/ Ива трябваше да дари косите на асоциацията, но е получила следния отговор:

В момента кампанията е спряна поради голямото наличие на коси, ако желаете може да запазите косите и след 5 месеца да се свържете отново с нас. 

С други думи, не бързайте да режете преди да проверите, дали изобщо можете да дарите. Също така се оказва, че минималната дължина е 30 см, а не 20 см. Жените които кандидатстват за дарение на перука следва да заплатят 250 лв. за основа на перуката и труд, като 100 лв. се възстановяват от държавата. Очевидно инициативите през последните години са били успешни, тъй като вече има много дарени коси. Само MAGAMA имат достатъчно за 6000 перуки. Друг проблем е, че трудно се намират специалисти, които да изработват перуките, а и поради спецификата си този труд е доста скъп. По всяка вероятност косите на Ива и Софи ще отпътуват за Варна.

30.01.2017

Косите на Ива и Софи вече се обработват в ателие „Крез“ във Варна и скоро ще бъдат публикувани на тяхната фен страница във Facebook. Косата на Софи ще помогне на момиче от Добрич, а тази на Ива ще се използва за две перуки на жени от Варна.


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче:
  • Светлана Георигиева

    Здравейте. Къде в София могат да ми отрежат адекватно косата, за да се дари за перука и бихте ли дали координати къде във Варна мога да я пратя след това. Благодаря.