Към днешна дата всеки човешки индивид живее два паралелни живота. Един онлайн и един офлайн. При различните човеци единият обикновено властва над другия. Днес ако нямаш Facebook просто не съществуваш. Няма те. Някой от нас понякога си спомнят времето преди социалните мрежи, дори преди Интернет да се превърне в основна двигателна сила на живота ни. Времето когато навивахме с молив аудио касетите, чакайки любимото си парче по радиото, онова време когато пишехме писма и висяхме по библиотеките за да си напишем домашното в училище. Макар да не бяхме постоянно свързани, все пак имахме по-силна връзка помежду си.
През 2004 година Facebook e онлайн, две години по-късно е достъпен за всички над 13 години, а към днешна дата Facebook e корпорация с 1,59 милиарда потребители и печалба от 5,8 милиарда долара за последното тримесечие на миналата година. За сравнение Twitter има 332 милиона активни потребители.
Харесвам, коментирам и споделям
Истината е, че концепцията на социалната мрежа е гениална, тъй като тя се крепи на три основни потребности, които дефинират всеки един от нас в точния ред – ние сме, това което харесваме, това което коментираме помежду си и най-силното от всички – това което сме склонни да споделим с останалите. Тук не става дума за алгоритъма на Facebook и как точно функционира, а за човешкото поведение и отражението му в индивидуалната и масовата комуникация.
Най-силният маркетингов инструмент
Причината винаги да съм харесвал Facebook и не съм приемал Twitter като платформа винаги е била основната концепция на първото, а именно да споделяме в затворен кръг от приятели. Не случайно ставаш с някого приятел. Все пак бутонът до ден днешен е „Добави приятел“, а не добави познат, гадже, домашен любимец или друго. С времето разбира се нещата доста се изродиха и може би това беше моментът, в който навлязоха брандовете. В крайна сметка е логично. Бизнесът е там, където са хората. Ако хората гледат телевизия рекламираме в телевизия, ако хората прекарват времето си в интернет – рекламираме в интернет. Доста е просто. Всичко останало е в ръцете на маркетинг специалистите.
От уста на уста…
…или казано на чист български уърдъфмаут е нещото, което може да измерим успеха на един бранд. Съзнателно или не ние сме посланници на марките, които ежедневно използваме в живота си. В бранша боравим с термина NPS (Net Promoter Score), което на човешки език е отговор на въпроса „Колко е вероятно да препоръчате нашата компания/продукт/услуга на приятел или колега?“ по скалата от 1 до 10.
Връщайки се на концепцията за двата паралелни живота, то ако в офлайна споделяме лице в лице, в онлайн средата почти всяка една платформа е място за споделяне – каналите в социалните мрежи, форумите, блогове и всяко друго място, където имаме възможност да изразим мнението си. Ерата на споделянето промени комуникациите завинаги и то в положителна посока. Днес потребителят може да даде публичност на своите мисли и да увеличи многократно възможността да бъде чут.
Нож с две остриета или бранд под ножа
Вече няма място за подхлъзване. Ако преди 10 години беше сравнително лесно да се замаже грешка, то днес критиката е безпощадна. Имам възможността да работя за бранд, който постоянно е под светлината на прожекторите. Мразен и обичан. Много са случаите, когато компанията е променяла своята политика за частни случаи, тъй като клиентът винаги е прав, дори когато не е. Рискът от негативно споделяне е твърде голям, а антикризисните мерки следва да се вземат мигновено. Промяната е в полза на потребителя.
Край на дистанцията
В заключение ще споделя моята най-голяма радост от епохата, в която живеем. Комуникациите се променят и развиват. Днес потребителите общуват с любимите си марки и получават бързо обратна връзка, за своите проблеми. Дори най-безотговорните са принудени да поемат отговорност, защото пазарът и мисленето на днешния потребител е различно. Може би е въпрос на време това да се отрази положително и на нашата народопсихология, за да се превърнем в народ, който отстоява себе си и търси своите права.
Подкрепете блога с един
или