Инвитро в България. Игра на надежда и мълчание

Животът е това, което се случва, докато правим планове за него. Рано или късно човек достига до това прозрение по време на земния си път. Планираме в кое училище и университет ще учим, какво и къде ще работим, кога и за кого ще се оженим и дори кога ще имаме деца. Истината е, че това да се срещнем, да се влюбим и да станем семейство не беше по план, а по-скоро магическо стечение на много обстоятелства, които само провидението можеше да планира. От там насетне животът и плановете бяха в наши ръце. Или поне така си мислехме. В началото.

В България има 33 лечебни заведения, в които се прави инвитро. За 2015 година са направени 10 566 инвитро процедури. Резултатът е  2 499 деца. 20% успеваемост. В България цари мълчание по темата за инвитро. От една страна хората изпитват може би срам и неудобство да говорят за това, а от друга страна клиниките мълчат за своите резултати. Тази статистика е поискана от clinica.bg, но у нас официална публична статистика и прозрачност няма. Уви това не е случайно. За мен 20% успеваемост е трагедия за процедура, която струва между 5 и 10 хиляди лева. Колкото повече неуспешни опити, толкова повече постоянни клиенти. За сравнение в съседна Турция при жени до 35 г. успеваемостта е 60-65%. Това също не е случайно.

 

Нашата игра на надежда и мълчание с инвитро

След 6 прекрасни години връзка и романтично предложение, се оженихме като в приказка през лятото на 2013 година. Всъщност ние отдавна бяхме семейство, но пък какво е едно семейство без дете. Това също беше в плановете ни за живота. Мечтаехме да се случи възможно най-скоро след сватбата, тъй като искахме да сме млади родители.

6 месеца по-късно подозирахме, че е възможно да има проблем.

Преди да стане 1 година неуспешни опити се обърнахме към репродуктивна клиника, за да си направим все пак някакви изследвания, в случай че нещо не е наред. Жена ми си прегледа тръбите и всичко останало, проследяваха ни наличието на овулация, а аз си направих спермограма, според която всичко изглеждаше наред. Може би беше стрес. Препоръчаха ни инсеминация. Това е процедура при която семенната течност се „инжектира“ в жената в най-подходящия ден и час, в случай че има проблем тя да достигне до правилното място. Процедурата е около 400 – 500 лв. Резултат нямаше.

През втората година си направих изследвания в друга лаборатория, за да получа второ мнение. Резултатът беше лош. Факт е, че трябваше да го направя при отвратителни условия, след като минах през две силно казано момичета на гише „Информация“, тъй като космите на ръцете на едната и мустаците на другата бяха по-дълги и гъсти от моите. Дали това пък не обясняваше не добрите резултати…

 

Инвитро: Началото

Своевременно се записахме за консултация в една от най-известните клиники за репродуктивни проблеми д-р Щерев. Попаднахме при д-р Х, чието име не заслужава да бъде дори споменато в тази статия, тъй като целта ми не е черен PR, а да помогна с информация на колкото се може повече хора, които поемат по този път.

Доктор Х беше много груб, рязък и лаконичен. Направихме нова разширена спермограма по Крюгер (над 200 лв. за разлика от обикновената, която е 30-50 лв.), в резултат на която лекарят заключи, че положението е много лошо и сме за инвитро. Тогава ми прозвуча сякаш сме болни от рак. Това е от онези моменти, в които се превръщаш в част от една статистическа извадка, за която никога не си подозирал изобщо, че съществува.

 

Инвитро: Между осъзнаването и вината

Може би един от най-големите проблеми в самото начало е да осъзнаеш, че има проблем. Всъщност ти нямаш вина. Просто си се родил счупена играчка, независимо дали си с мъжки или женски фактор. В началото обвинявах себе си, но това единствено водеше до депресия, безсилие и ненужна загуба на ценна енергия, която в този момент трябваше да бъде вложена в оптимизъм, борба и последователност. Уви, лесно е да се напише, но значително по-трудно да се приложи в истинския живот.

В първия ни опит вложихме безкрайна надежда, мълчание и около 5 хиляди лева от джоба си. От една страна  може би тогава изпитвахме неудобство от темата, а от друга вярвахме че всеки следващ месец може да се случи чудо. Все още се надявам. Опитвам се да спра, но не мога. Надеждата е жилаво копеле.

 

Център за аститирана репродукция

От самото начало лекарят ни насочи да кандидатстваме за финансиране от ЦАР (Център за асистирана репродукция). Това е държавната организация, която подпомага двойките с репродуктивни проблеми. Струва ми се, че за 2016 г. бюджетът на фонда беше около 12 милиона лева. Средно се чака между десет месеца и една година. През януари месец фондът не раздава заповеди.

Народът все казва, че държавата не прави нищо за своите граждани, но инвитро фондът доказва противното поне в това отношение. Всяка година няколко хиляди двойки получават субсидия за инвитро опит. Големият проблем е как клиниките в България усвояват тези сигурни пари, които се вливат с пълна сила в техните гладни организми.

Моят съвет е да не губите време, а да кандидатствате час по-скоро с описаните за целта документи, които доказват че един от вас има репродуктивен проблем.

 

Инвитро: Играта продължава

Колкото и тъжно да звучи, за последните няколко години един от най-щастливите ни моменти беше одобрението от ЦАР за финансиране на следващият ни опит. След първи неуспешен опит, лекарите обичат да казват, че шансовете са значително по-големи след втория опит. Отново вложихме цялата си надежда, вяра, молитви, сила, безсилие, страхове, мечти и любов в нещо, което вече почти не вярвахме, че съществува.

Нищо.

…освен може би усещането, че някой е откраднал или изтръгнал нещо от теб. Малко ембрионче, което не е успяло да се развие и да се закрепи за стената на матката. Едно, две или три ембриoнчета, които си обичал още преди да се превърнат в нещо повече от недостатъчно качествен репродуктивен материал.

За съжаление нямахме достатъчно оплодени яйцеклетки, за да замразим за следващ опит. Замразяването е голямо предимство поради две причини – не се налага повторна хормонална терапия и цената е значително по-ниска. Жените обичат да наричат замразените ембриончета „снежинки“. Малки ледени късчета надежда, които могат да се събудят след дълъг сън.

 

Как забременяват хората изобщо?

През последните няколко години, около нас куцо и сакато забременя, роди и вече проходи. След играта на надежда и мълчание настъпва един много особен момент, в който започваш да се забавляваш от факта, колко много си се пазел преди това, а всъщност е било все едно. Изпадаш в недоумение, когато някой забременее случайно без дори да имало овулация – периодът от месеца, който чакаш като дете преди Коледа. Започваш да изпитваш гняв, когато някой се отнася с нехайство и безразличие към това да има дете, а в гърлото ти се събира буца всеки път когато чуеш, че някой иска да се откаже от детето си.

Един от най-тежките измерители на бездетието е това да гледаш, как твоите приятели и познати забременяват, раждат, а децата им прохождат и проговарят. Тогава започваш да се чудиш дали изпитваш радост или завист, заслужаваш ли изобщо да бъдеш родител, предвид че си способен на подобни противоречиви и недостойни чувства.

 

Инвитро: Равносметка, грешки и съвети

След дълга игра на инвитро и мълчание, уви при нас битката все още продължава, но дойде време да споделя грешките, които ние допуснахме и съветите, които бих дал на себе си, ако можех да върна времето назад. Вярвам че всеки от нас има свой път, който трябва да извърви и уроци, които трябва да научи. Все пак бих се радвал ако написаното тук ви помогне да се почувствате по-малко сами или да облекчи препятствията, които тепърва ви предстоят.

ЦЪК >>> Какво трябва да знаете преди, по време и след инвитро


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче:
  • Людмила Неделчева

    Сякаш за мен е писано – същите емоции,усещания,мисли и случки. Много труден път, по който все още вървим….

  • Hripsime Kerpitchian

    Емоционален текст. Съжалявам да науча, че това е твоя/вашия път. Но пък
    съдбата поставя препятствия, които човек може да преодолее (особено с
    подкрепата на близък човек). С позитивни мисли от мен – преминала по
    пътя.

    • Привет, благодаря за подкрепата позитивните мисли. 🙂

  • Надя Бориспасова

    Здравейте 🙂 прочетох за трудните опити…мога да помогна с информация…Моята първа братовчедка е координатор на фондация „Искам бебе“ и тя имаше този проблем и 9 години се бореха със съпруга си с всички-обществено мнение(градът в който живеят е малък…) Но тази година опита им беше успешен на 29,01,2017 се роди синчето им.Ако искате информация,съвети ще ви свържа,на много хора е помогнала докато се бореше за своето щастие.Знам,че е тежко и трудно и болезнено…но всяка помощ и информация са полезни.Успех-можете да ми пишете във Фейсбук за да се разберем. 🙂

    • Надя, Здравейте,
      благодаря ви за предложението. При нужда ще ви пиша лично. 🙂