Как да кажем на колега, че мирише?

миришещ колега

Миризмата се плъзна по гърба ми. Усетих я като плътен облак, който се опитва да ме избута напред и обгърне като токсична мъгла, която ще разложи плътта ми. Продължи да лази по шията ми, плъзна се към ноздрите ми и подпали рецепторите ми, докато не спрях да дишам. В метрото беше шумно и тясно, а човекът зад мен беше прострял подмишницата си, за да се проветрява в целия вагон. Обикновено когато минавам покрай контейнер, особено в летните горещи дни инстинктивно спирам да дишам. Пордминавам, броя до 10 и поемам въздух сякаш съм изплувал над вода. В онзи миризлив момент в столичното метро превключих във втори защитен мехънизъм – запушваш носа и дишаш през устата.

Докато чаках най-дългата и миризлива минута в живата ми да приключи, осъзнах че това изобщо не е най-миризливото нещо, с което съм се сблъсквал. Миризливият човек, който сякаш някой беше обърнал с хастара навън, всъщност отиваше на работа. Приемливото поведение в социална среда изключва да се обърнеш назад към напълно непознат и да кажеш – „Господине, миришете. Моля ви направете нещо. Изкъпете се или изгорете тази риза.“.

Може би по-важният въпрос е, няма ли човек в обръжението му, който да го направи вместо случаен непознат в метрото?

Как казах на колега, че мирише?

Ще си ползволя да разкажа с конкретни и практически съвети, как се наложи да разговарям с колега за това, че мирише. Работата се разсмърдя през пролетта на миналата година, колегата беше нов, а миризмата стара като разложена котка под древна египетска гробница. Шефът ми каза, че на интервюто не се усещало. На останалите колеги не им оставаше нищо друго освен да живят с това, като зрялото поведение на малката ни социална група в този случай беше да избягва новия миризлив колега на всяка цена.

Когато колегата питаше дали сме гладни, стомасите ни свиреха, но никой не обелваше дума. Тогава той взимаше чантичката си и отиваше на обяд. Сам.
За съжаление игнорирането на проблема, постоянното проветряване в стаята и детското поведение на всички в екипа не водеше до нищо. Някой трябваше да направи нещо. Защото…

Summer was coming…

Ще опиша моите съвети и препоръки за това, как да кажете на колега си, че мирише без да се налага да влизате в офиса с пожарна кола, маркуч и антибактериален сапун.

 

  1. Говорете с него на 4 очи

Много е важно да не унижавате човека, тъй като много често тази информация за него се оказва шок и изненада. В нашия случай, колегата неколкократно беше споделял, че има проблем с обонятелните рецептори. Разбира се, повечето колеги казваха, че това са глупости и че само мъртвец не би усетил тази комбинация от смрад на непроветрена мъжка съблекалня и запалено сметище.

Бях максилано директен. Обясних му, че всички в стаята имаме проблем и че това не е нещо което идва само от мен, тъй като всеки един от нас е изпитвал притеснение да повдигне този деликатен въпрос. Грешка от моя страна беше да кажа, че „от теб се носи много неприятна телесна миризма“. Доста гадно, нали? Просто трябваше да му кажа, че мирише и толкова, но не. Моята голяма уста пълна с прилагателни…

 

  1. Създайте диалог

След хвърлянето на миризмата срещу вентилатора следва шокът и отричането. Кожата на колегата първоначално почервеня, след което полилавя. Може би беше от светлината, но по някое време бях готов да се закълна, че ми изглеждаше зелен. Очевидно той не очакваше да изстрелям нещо подобно, затова не оставих дупка в пространството и директно попитах, дали някога при други обстоятелства е получавал подобна обратна връзка, за това че намирисва.

В този момент той дръпна деколтето на тениската си. Помириса и каза, че не е. Обясни ми, че се е къпал точно тази сутрин и не разбира как е възможно. Едва сдържах смеха си. Усмихнах се, като се стараех да не превръщам ситуацията в комедия.

 

  1. Потърсете корена на проблема

В никакъв случай не се правете на много компетентен или психотерапевт. Обяснете че няма проблем, независимо че има, но все пак трябва да се вземат някакви мерки. Това което аз направих беше да изброя потенциалните причини за смрадливост, както и да споделя, че на мен също ми се случва да мириша. Кой не мирише понякога, нали така? Особено в края на стресиращ 10 часов работен ден на път за въщи, но все пак нека това не започва от сутринта.

Очевидно не беше удачно, да питам дали се къпе, затова преминах към останалите въпроси от интервюто:

  • Ползваш ли дезедорант против изпотяване?
  • Носиш ли дрехи от изкуствени материи, тъй като често те спарват тялото?
  • Ядеш ли чесън в промишлени количества, който в последствие се отделя през кожата ти?

В ощи линии май това са основните възможности. Разказах му, как аз самият съм изхвърлил преди години всички полиестерни ризи от гардероба си, тъй като в тях се случваше нещо мистично и страшно за собствените ми обонятелни рецептори. В крайна сметка офисът не е място, където да си изхвърлиш токсините. Който иска да ги нарича феромони, да заповяда.

 

  1. Покажете подкрепа, разбиране и съпричастност

Позволих си да бъда максимално откровен, за това че може би е забелязал странно поведение от страна на колеги в екипа, включително и това, че доста често го отбягваме. Обясних му, че това не е заради личността му, а заради миризмата която се носи от тази личност. Насочих го да говори със свои близки и приятели, както и евентуално да се консултира с дерматолог, в случай че действително има някакъв физиологичен проблем.

 

Какъв беше резултатът?

Колкото и тъпо да ви прозвучи, това действително беше един от най-трудните разговори в живота ми. От една страна исках да помогна на всички, а от друга исках да помогна и на него без да го засегна.

Голямата изненада за мен беше, че накрая той ми подаде ръка и ми благодари за това, че съм му казал. Сподели че много съжалава и че ще вземе мерки. Така и стана. Още на следващият ден светът ни беше друг. Няколко дни по-късно той ми разказа, че е ходил на дерматолог и е започнал да използва антибактериалне сапун, който очевидно даваше резултати. Може би все пак в комбинация с други превантивни мерки.

Това което най-много ме изненада беше смелостта на колегата да се изправи и да се извини на всички. Факт е, че тази постъпка беше изключително достойна и му даде шанс да се впише в колектива. Под миризливия облак се криеше един забавен и работлив човек, на когото можеше да се разчита.

Ако някой ден колегата ви мирише, не правете моята грешка. Не чакайте 3 месеца преди да говорите с него. Нека 1 месец бъде максимумът на дишане с осворена уста и запушен нос, постоянно проветряване и молитви.

 

Погледнете този проблем като перспектива поради няколко причини:

  1. Осъвършенствате се, тъй като преодолявате собствените си емоционални бариери.
  2. Помагате на друго човешко същество, някой ден да има сексуален живот.
  3. Помагате на случаен пътник в градското метро да не лежи в затвора, защото е бутнал под релсите онова биологично оръжие, некъпано от няколко лета.

Точно преди да излезем от стаята, колегата се обърна към мен и попита:

А сега мириша ли?

Да – отговорих аз, без изобщо да се замисля. – Но днес сякаш е малко по-добре.


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче: