Корпоративният синдром на „Свежата кръв“

Кръв. Топла, прясна и аленочервена. Любимото питие на вампири, върколаци и не на последно място корпорации. От изброените може би последните са най-опасни, тъй като изсмукват жизнените ти сили бавно и без дори да усетиш. Преди това сключваш договор, който гласи, че се продаваш средно за 20 дни в месеца, по 8 часа на ден, от 9 до 6. Порязваш се леко и подписваш. С кръв. Попадаш в пашкул, в който започваш да се катериш. Даваш, обещаваш, получаваш, обещават ти, даваш още, надяваш се, скатаваш се, лъжеш, признаваш, защото за да живееш на този свят по начина, за който мечтаеш, плащаш цена.

За разлика от солта, захарта, брашното и златото, кръвта няма изкупна цена, която варира според пазара в близки стойности. Моята кръв тук и сега струва, колкото солта, но другаде си е чисто злато.

 

Какво е синдромът на „Свежата кръв“?

Формулирано съвсем кратко, синдромът на „Свежата кръв“ е онова разбиране на корпорациите, когато за дадена позиция да се вземе външен човек, вместо да се даде възможност за кариерно израстване на адекватен вътрешен човек.

Наричам го синдром, тъй като не е космическа зависимост, която не може да бъде разчупена, а по-скоро една много масова практика. Не твърдя, че това е нещо лошо. Така е устроен светът. Има случаи, когато синдромът работи успешно, но и такива в които може да доведе до сериозна вътрешна инфекция.

Важното за нас самите е да знаем, че ако тук и сега не сме свежа кръв, то някъде другаде ще бъдем със сигурност.

 

Какви са доводите на корпорациите при нужда от „Свежа кръв“?

 

Екипът в компанията не се справя достатъчно добре – в този случай, за да се избегне кръвосмешение в екипа или допълнително замърсяване на корпоративната кръв, се налива свежа, топла и мотивирана кръв, която се предполага, че ще донесе нужната промяна и оздравяване.

Тази кръв се е ляла и пречиствала тук и там, но само се предполага, че не носи ХИВ, други автоимунни или генетични заболявания.

Екипът има нужда от промяна и нова посока – често при избор на нов мениджър. Точно когато някое от белите кръвни телца се е почувствало готово за следваща стъпка от кариерата си, случайно разбира от външен източник, че компанията търси венозно да налее нов шеф. Кръвната банка дори идвала от чужбина. Абе голяма работа е, но най-важното е, че фирмата ще възкръсне като вампир след дълга и студена зима.

Ръководството си има свой човек, който е външен – по нашите ширини му викат връзкарство или парашутизъм, но всъщност това е един от законите, на които се подчинява корпоративната действителност. Всъщност така работи и политическата система и въобще йерархичните структури. Ръководството винаги се заобикаля от свои доверени лица. Вие не бихте ли се обадили първо на свои хора?

 

 

Кога не бива да наливаме „Свежа кръв“?

Несъвместимост на кръвните групи – често даден бранш има своята специфика, която собствените ни кръвни телца познават най-добре. Давайки възможност на „свежа кръв“ вместо да подсилим нашата собствена, може да се окаже загуба на време, неадекватно изпълнение и сериозни проблеми в работния процес.

Когато виждаме голям потенциал – може би най-голямата дилема на мениджмънта е даването на големи шансове на хора от екипа. Виждаш че човекът дава всичко от себе си, дава високи резултати и следва да избереш дали да повишиш него или да звъннеш на малката си племенница, която току що е завършила университета. Резултатът в повечето случай ще доведе до неудовлетвореност и вливане на вътрешния човек в някой външен организъм, за който ще е „Свежа кръв“.

 

Кървава мотивация

Мотивацията на хората винаги е пряко свързана с възможностите им за израстване по някакъв критерии – йерархия, задължения, отговорности, възможности за професионално развитие и разбира се възнаграждение. Корпоративният синдром на „Свежата кръв“ не изключва тези елементи. Така или иначе това се случва, но не за всички. Ако пред вашата е избрана „свежата кръв“, това не означава, че вие сте за изхвърляне при санитарните отпадъци.

В подобни случай не бива да губите мотивация, тъй като за вас това е по-скоро знак, че е време да предприемете промяна и да се влеете някъде като „Свежа кръв“, за да завъртите корпоративното колело на живота. Може би пък за вас е по-добре да излезете изобщо от големите структури, като се насочите към нещо по-малко и разчупено или пък към нещо свое, в което да наливате толкова пот и кръв, колкото вие пожелаете.

 

Днес може би се чувствате като засъхнала кръв изплискала старите бели плочки в някоя обществена тоалетна, но утре може да сте „Свежата кръв“ стичаща се по нечии сочни корпоративни устни.


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче: