Мениджмънт на човешките отношения

Промяната. Единственото сигурно нещо в този живот. В онези моменти, когато тя връхлита като ураган в живота ни, за да помете статуквото, да отмие старата енергия и да филтрира натрупаната мръсна кръв – идва и тя. Равносметката. Какво се е случило и какви уроци можем да научим, за да продължим живота си в хармония с егото и подсъзнателното, така че да не се будим с крясък нощем облени в лепкава студена пот.

 

Замисляли ли сте се кое ви прави наистина продуктивни на работното място?

В този период на равносметка у мен се събуди древен спомен от студентските години и по-конкретно от лекциите по социология. „Доктрина на човешките отношения“. #коречи би казал някой съвременен Instagram мъдрец. В университета тази материя никога не ми е била толкова интересна поради сухия начин, по който теорията облича практиката и въобще нещата от живота. Всъщност доктрината на човешките взаимоотношения е изключително актуална и днес. Това е начинът, по който се разглежда връзката между работника, или както го наричаме днес „служителя“, и фабриката, която за по-циЛивиЛизовано можем да наречем „организацията“. Още през 30-те години на миналия век социологът Елтън Мейо основополага доктрината на човешките отношения, която през онова време се издига като антитеза на класическата школа нa Тейлър.

Много ми е трудно да го разкажа, без да ви отегча до смърт. Може би вече сте затворили тази страница и повече няма да се върнете. Никога. Изчакайте още малко…

Съвсем накратко, според Тейлър човекът се стреми да задоволи основно физическите си нужди. Той е безчувствено колело в организационната веригата, което е готово да направи всичко по силите си, за да получи своето възнаграждение + евентуална премия. Подобно на вампирите от тийнейджърските сериали работникът може да изключи чувствата и емоциите си, а те съответно не повлияват работния процес по абсолютно никакъв начин.

Мейо обаче осъзнава, че Тейлър е пълен тъпак, тъй като фабриките/организациите са абсолютна теленовела (не го е казал лично, но все пак). Хората са емоционални същества, които се ръководят от чувствата си в работната среда. Всъщност той успява да докаже теорията си в научната общност с безброй експерименти, тестове и примери в реална среда. Оказва се, че човекът е социално същество и че производителността е социално явление, а не просто технически феномен. Може би корпорациите трябва да залепят това послание във всяка стая, коридор и дори в тоалетните.

 

Ролята на мениджмънта

Спомням си един от първите ми мениджъри в строгата корпоративна среда. Всяка сутрин той влизаше с усмивка, поздравяваше шумно като в реклама на бисквити „Белвита“ и се здрависваше с всеки един от нас поотделно. 8 души. Всяка сутрин. Това беше може би най-сплотеният екип, в който някога съм бил, именно заради старанието за създаването на междуличностни взаимоотношения. Винаги ходехме заедно на обяд, което беше нещо като социален ритуал. Също така понякога излизахме заедно и извън офиса, което допълнително скъсяваше дистанцията. Със сигурност този подход не водеше до съвършен работен процес. Проблеми в работата винаги има. Определено обаче мога да твърдя, че всеки член на отдела беше готов да помогне на другия без значение дали е в компетенциите му, или не.

По-късно попаднах на съвсем различен мениджър, за когото екипът беше точно както може би си го представя Тейлър (не Елизабет, а онзи социологът) – безчувствени машини, които не спят, не ядат, а само работят яко. Нечовешки яко.

Трети тип мениджър, с когото работих, всъщност нямаше опит с управление на големи екипи. Там проблемът наистина беше екзистенциален, тъй като липсваше осъзнаване, че когато оглавяваш екип/отдел, следва да инициираш общуване със и между хората. Липсата на усещане за екипност и сплотеност безспорно създаваше пречки в нормалното и ефективно функциониране на работния процес.

В крайна сметка ролята на мениджмънта е основополагаща, тъй като от там се налага ролевият модел – работохолизъм, мързел или work&life balance (рядко).

/Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна./

 

Ролята на ментора

Няколко пъти в професионалния си път съм влизал в тази роля. В повечето случаи съм се чувствал доста неловко, тъй като, от една страна, от мен се е очаквало да продам идеята за това на колко хубаво място е попаднал човекът, колко предизвикателна и интересна ще е работата му, но същевременно съм се опитвал деликатно да обясня частта с „човешките взаимоотношения“. Кои отдели воюват и кои са в мир, с кой и защо трябва да се внимава, кого не бива да се прескача. В тези моменти всъщност съм си давал сметка, че проблемът не е работата. Проблемът са хората. Както е казал Сталин…

Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы.

Ролята на редовия служител

Да, това съм аз. Или поне в повечето роли, които съм играл. Служителят е този, който в крайна сметка трябва да свърши работата. Както вече уточнихме, той не е цифра от екселска таблица, имейл адрес или телефонен номер. Служителят е човек с чувства и емоции, които си носи на работното място, точно както си носи и работата вкъщи. Второто може, но първото не… би казал Тейлър. Да, ама не.
Убеден съм, че професионализмът е именно онова качество, което ни помага да се абстрахираме от личните си чувства и емоции, за да си свършим качествено работата. Представете си че работите в ядрена електроцентрала? Определено трябва да държите личните си проблеми навън, за да не стане някой гаф, защото сте ревали на контролното таблото за Педро или Алехандра, докато показателите са били критични.

Независимо дали организацията, в която съм работил, е била привърженик на школата на човешките взаимоотношения, аз винаги разчитам на тях в работата си. Ако трябва да съм напълно честен, дори това е тайната за това повечето от нещата, които правя, да ми се получават добре. Не твърдя, че всички в офиса ме харесват (не че има как да не ме хареса човек), но определено се опитвам да поддържам от нормални към добри отношения с всички. В никакъв случай не го правя насила, напротив. За мен наистина е от голямо значение как се чувства човекът отсреща и какво е състоянието му в момента. Особено при работа с по-творчески натури е от първостепенно значение да се съобразиш с конкретния ден от седмицата, час от деня, но и често и това дали в момента няма някаква лична драма, която по-скоро би възпрепятствала изпълнението на задачата. Работата с криейтив екипи и графични дизайнери е отличен пример. Повече можете да научите в поста „3 причини дизайнерът да е прав, а ти не“.

 

Вътрешните комуникации

На теория това е едно от най-любимите ми неща в Корпоративните комуникации. Малко организации имат звено, което се занимава с вътрешното управление на информацията, специални инициативи, игри и активности в офиса, които създават ведра атмосфера и предразполагат служителите хем да работят, хем да се забавляват на работното си място. В световен план се наблюдава надграждане и култ към школата на човешките взаимоотношения.

Всички сме чели и чували за атмосферата, условията и придобивките в офисите на Google и Facebook. Все повече корпорации привличат млади таланти с гъвкаво работно време, комплименти в офиса като кафе, напитки, плодове, стаи за почивка и разбира се, вече стандартните тиймбилдинги (за някои компании невиждан лукс), които действително подпомагат разрешаването на проблеми и често междуличностни конфликти в екипите.

Българската действителност

У нас сякаш все още не можем да се отърсим от социалистическия модел на управление. Шефът ти е началник и трябва да го уважаваш, защото е такъв. Уви, ти вече си свободомислещо дете на новия свят и по-скоро ще му се сопнеш, че уважението се печели, а не се дава.

В повечето модерни организации тежкият пирамидален модел се пренебрегва в полза на скъсената дистанция между висшия мениджмънт и редовия служител. Всички сме чували израза „Вратата ми е винаги отворена“, но въпреки това властовата дистанция (чувството за йерархия) не ти позволява да отвориш тази врата. За теб тя е непреодолим зид, защото ти си никой за човека зад стената/вратата. Лице без име. Клетка от екселска таблица. Кратък номер изписан на стационарния телефон.

В ерата на мениджмънта на човешките взаимоотношения няма нужда от празни изрази като „Вратата ми винаги е отворена“ просто защото там няма врата, а хора, които сутрин се поздравяват, разговарят по различни теми, след като вече са обсъдили важните служебни въпроси. Хора, които проявяват загриженост един към друг. Това са хора, които си помагат в работата не просто защото получават заплата за това, а защото са на точно това място с точно тези хора.

Мениджмънтът на човешките взаимоотношения е ролеви модел, който наистина работи в полза на организациите. Той се доближава до отношенията в семейството, тъй като е свързан с чувства и емоции като загриженост, емпатия и дори любов.

Даваш не за да получиш, но получаваш, защото даваш.


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче: