Какъв е смисълът на здравословния начин на живот, ако от време на време не съгрешаваме и с нещо вкусно през почивните дни. Една от закуските, с които израстнах като дете бяха дебели филии бял текезесарски хляб, обилно поръсен с кашкавал и сирене, след което мощно запечени на парти грил. От онези, които всички сме имали или имаме в дома на родителите си. Все още ги продават, но смятам че това е малко излишен и обемен електроуред.
Модерна интерпретация на сандвичите от детството
Смея да твърдя, че съм успял да надградя във времето сандвич майсторство. Приготвям си храна още от невръстната 6-7 годишна възраст и не защото родителите, бабите и дядовците нехаеха, а по-скоро защото ми беше интересен процесът на омазване в кухнята. Нека все пак да не се отплесвам много, за да премина към продуктите и приготовлението. По-сръчните от вас ще се справят за 10-15 мин.
Напоследък любимият ми хляб е „100 зърна“. Харесва ми това, че е плътен. Става приятно хрупкав, когато се препече и на опаковката твърдят, че е направен от различни видове зърнени култури. У-ля-ля. Вариантите на тези сандвичи са два – вегетариански и месояден. За втория вид задължително се използва салам от детството (вреден или не, хич да не ти пука) – сух шпек или „Бургас“, който е с една идея по-мек.
Нареждам филийките на хартия за печене и пека за 10 мин. в предварително загрята фурна на грил с вентилатор, да речем на 180-200 градуса. За разлика от парти грила, във фурната филийката се запича леко и отдолу.
Тайната е в подреждането на продуктите
Първо слагам саламчето нарязано на тънки резенчета или сиренцето. За предпочитане едно от двете. Могат и да се комбинират в едно, но аз лично предпочитам по един и от двата. След това се добавя кашкавалът – нарязан на тънки лентички, така че да покрива краищата на филийката. Ако си падате по препечените краища не го правете, но аз обичам кашкавалът да се поразтече. Задължително тябва да е от по-меките за тази цел.
Най-отгоре добавям лъжичка доматено пюре (препоръчвам това на Филикон) или доматен сос (има един уникален, който е единствената причина да влизам понякога в Билла). На финал поръсвам с малко чубрица и шарена сол. Подправките също умело успяват да отворят вратата на времето и да ме върнат към безгрижните утрини на летните ваканции, когато животът не беше толкова сложен, колкото си го правим ние възрастните.
Ужас…“възрастните“ ли написах. Така или иначе не мога да разсъждавам повече, тъй като внезапно огладнях.
Подкрепете блога с един
или