Пазете се! Баща в родилното

бременност

Мъжката психика не е толкова крехка, колкото твърдят общностите на крайните феминистки организации, сексуално незадоволените жени и старите моми. Може би донякъде е истина това, че само раждала жена може да разбере болката на мъж с температура 37.1, но нека все пак не забравяме, че във вените ни тече кръв на ханове, царе и завоеватели.

За или против бащата да присъства на раждането?

 

Никога не съм имал колебание дали да присъствам на раждането на детето си, преди да се намеси активното обществено мнение, което всячески се опитваше да ме разколебае. Под обществено разбирайте предимно това на жени.

Ще започна с основните 3 аргумента против, тъй като те са значително по-абсурдни от положителните, които бродят из женските лайфтстайл сайтове и списания.

 

  1. Мъжката психика може завинаги да бъде увредена! Ние, бедните мъже не просто може да припаднем по време на раждането, но ще виждаме тази сцена до края на живота си.

 

  1. Краят на сексуалният ни живот! Казват, че било важно мъжът да присъства на зачеването, а не на раждането, защото виждайки как цветето на сексуалното удоволствие се трансформира в оръжие за изстрелване на новия живот, мъжът никога повече няма да пожелае отново да го помирише или полее.

 

  1. Ще видиш жена си грозна? Това е основният аргумент на повечето жени, които не си дават сметка, че сме ги виждали сутрин рошави и без грим. Също така знаем , че след раждането вкъщи ще ни посреща любимата жена с тъмни кръгове под очите и повърнато в косите, а не някоя Мис България (изключвам последната с лошо заснетия нос). Не на последно място, жената която ни ражда дете, може да е всичко друго, но не и грозна.

 

Как мъжът може да помогне на любимата си жена, докато тя ражда?

 

Не може. Но все пак нека се позабавляваме с няколко препоръки писани от хора, които очевидно не са присъствали на раждане.

  1. Дръжте ръката на жена си, докато ражда.

Ако искате това да е последният път, в който да използвате тази ръка, може нежно да я принесете в жертва на раждането. От мен да знаете, магарето което жена ви ще възседне по гръб не случайно има дръжки. Метални.

 

  1. Говорете и я подкрепяйте.

Определено докато лицето на жена ви се е изкривило в болезнена гримаса, лекарят натиска корема с лакът, за да изтласка бебето, акушерката прави епизотомия, анестезиологът пуска шеги, които не разбирате, а около вас се въртят още 2-3 медицински лица, които сякаш са объркали стаята, вие шепнете на жена си, колко добре се справя и колко много я обичате. Опитайте де, хайде.

 

  1. Помагайте и да се фокусира и да диша правилно.

Наистина е чудесно ако сте посетили заедно училище за родители и сте се подготвили със записки за различните видове дишане при всяка една фаза на раждането –  от контракциите до напъните. След като ви вкарат в родилното, омотан като девствена акушерка на първо причастие и видите жена си, по която някой умел художник е рисувал с йод, кръв, плацента и нещо зеленикаво, бъдещи татковци вие сте на ход. Изберете дали да се свиете в ъгъла на стаята откъм главата на жена си, за да имате по-обрана гледка и или да си извадите тефтера със записките, за да се надвиквате с лекаря, който така или иначе обяснява на родилката как да диша и напъва правилно.

 

Чудото на новия живот

 

Пиша този пост за всички колебливи и лесно раними мъжки души с крехка психика. Не пропускайте този момент. Не е случайно това, че природата е разпоредила жените да раждат. Безспорен факт е, че нямат голям избор. Бебето все някак трябва да излезе, нали така? Секундата в която той беше изплют на бял свят, устата ми се разшири в толкова голяма усмивка, която в онзи момент и санитарната маска не можеше да скрие. Ако сте от хората, които реват на залези, това определено ще е вашият върхов влажен миг.

Силата, волята и твърдостта на моята жена завинаги ще остави не само любов и благодарност, но и страхопочитание към петте напъна, с които изстреля това дете на бял свят в родилното, където само веднъж сдъвка през зъби, че много я боли.
Последният път когато си ударих пръстчето на ръката не посмях да мрънкам пред нея, че ме е заболяло. Не е като да съм родил, но може би все пак болката е била близка до нейната в онзи паметен момент…


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче: