16-ти април. Беше горещ съботен ден. Въпреки обещанията за промоции, намаления и горещи оферти се наспахме добре, за да съберем сили за предстоящия лов. Планът беше Техномаркет, разпродажбата на нехранителни стоки на Lidl на Ботевградско, Технополис и малко Сердика център за десерт (разбирайте „100 грама сладки“). Всеки „промохънтър“ знае, че големите намаления в годината са две – от средата на ноември до края на декември познати като „коледните намаления“ и от 2 до 4 седмици преди и след Великден още познати като „великденски намаления“.
Между малкото „до“ и излъганите очаквания
През последните години ставаме свидетели както на добри, така и на доста лоши практики с „черни петъци“ и големи отстъпки. Както знаем законът повелява, че за да обявиш отстъпки до еди-колко си %, то следва да имаш поне 1 продукт с такава отстъпка. Рядко се заблуждавам, виждайки малкото „до“, обикновено срамежливо притаено над големия минус и почти загубено до огромното двуцифрено число. Понякога просто не мога да преборя потребителя в себе си и все се надявам на някой голям удар.
Развръзката и равносметката от #промоуикенда
Основният план беше начертан. Нов тостер и любопитсво към разпродажбата на Lidl.
Техномаркет за пореден път потвърди убеждението, че не са много стоките, които имат голяма отстъпка от цената. Там трябва да се следи внимателно за по-стабилни намаления и то предимно на по-големи и съответно по-скъпи стоки. Технополис от друга страна отвръщат на удара с 10% отстъпка на всичко. Може да е малко, но пък качествено. Освен всичко имаше и по-голямо разнообразие на тостери, с което ни спечели…
Разпродажбата на Lidl…
…определено беше нещо, на което никога не бях присъствал. Беше 2 следобед, а слънцето жарко препичаше прашния асфалт. Непосредствено до магазина беше опъната голяма тента. Влизайки под мушамата ни удари тежка миризма на пот и задух. Сляхме се с тълпата мигновено и се заровихме в намалените стоки. В интерес на истината всичко беше намалено с 50 до 80%. Имаше много неща почти на безценица.
Това което няма да забравя беше моментът на внасяне на нова стока. Хората затаиха дъх, следвайки с поглед количката с добре подредени кашони. Секунда по-късно от кашоните се сипеха маратонки за 5 лв., които бяха погълнати от мексиканска вълна. Настъпи тишина и рязко оживление. Драматично, тъжно, весело и вълнуващо.
Как се озовахме там? Всъщност жена ми беше видяла съобщение във Facebook, но пък на сайта не открих нищо по темата. При търсене в Google попадаш първо на възмутен Facebook пост на жена, която е писала до Lidl Bulgaria. Жената казва: „Хора газеха по хора! Смърдеше на пот, глад и…мизерия! Боже! До къде ни докараха!“
Истината е, че поне в София не беше чак толкова мелодраматично, дори и при моята склонност към преекспониране. Освен това при подобни намаления не само в България, а навсякъде по света се задейства стадният импулс. Всъщност социалната психология много дълбока анализира поведението на масите, което е приложимо и в подобни ситуация. Проблемът е, че хората не възприемат останалите хора като одушевени предмети в подобна социална ситуация. Затова обикновено има и стъпкани.
Бих препоръчал на по-чувствителните да избягват подобни масови събития, за да не се стига до подобна фрустрация.
В крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре. Накупихме си доста полезни неща почти без пари, а Lidl успяха да си поизчистят стоката. Определено това е добра практика, от която конкуренцията може да вземе пример.
Как да разберем, че сме прекрачили границата
Увлечени в лудостта на нашето пазарно общество, всички ние биваме класифицирани като потребители с определен профил. Всичко зависи от нашата степен на платежоспособност, социално-демографски профил. Освен че всички ние сме част от определен маркетингов сегмент, все пак сме хора и личности с определено съзнание и степен на контрол.
Обикновено когато съм в състояние на еуфория от дадени емоционални стимули се опитвам да си отговоря разумно на въпроса – защо това ми е нужно? Ако успея да отговоря достатъчно разумно на въпроса, често ми се случва да избегна безсмислена покупка. Моя близка има следното гениално правило „Ако си харесаш нещо и не спираш да мислиш за него след като вече си извън магазина, трябва да се върнеш и просто да си го купиш.“ Това също е добра практика.
Всъщност няма как да разберем, че сме прекрачили границата, тъй като тя е различна за всеки един от нас. Нека все пак това не ни отчайва, тъй като поне аз вярвам в съществуването на здравия разум, макар че човечеството ме опровергава през почти всеки един ден от моя живот.