Казват, че модата се връща на всеки 20 години. Не знам доколко в този случай може да се говори за мода, а още повече за завръщане. Да ни пази Господ. Макар да не съм бил краен потърпевш на социалистическия строй, все пак и аз съм роден в края на осемдесетте години. В онези смътни времена на началото на прехода. Въпреки всичко нашите родители си спомнят за онези времена със смесени чувства. За щастие няма да изпадам в политически и екзистенциални размисли, тъй като планирам да драсна няколко реда за чревоугодство и едно ново мое любимо място. С течение на времето може би ставам все по-претенциозен към местата, които посещавам, но пък определено не съм от хората, които ще похарчат много пари за малко храна.

Защо препоръчвам „Ракета ракия бар“

Атмосфера

Ракета барът е от онези места, които ясно са дефинирали своята тема. В случая това е атмосферата от времето на социалистическия строй. Преди да попадна за първи път там, бях убеден, че това ще е поредното натрапчиво място, което ще се опитва да изпъкне с добре нагласена индивидуалност. Самото място обаче ще ви изненада с един много автентичен дух от миналото. По някаъв начин изглежда като музей на социализма, но без да го издига в култ. Името се обосновава с множество плакати, скици и предмети в интериора. Освен това за любителите на ракийката има над 170 вида.

Храната

…ще ви изстреля в космоса. На първо място ми хареса, че менюто е сравнително ограничено, но същевременно възможността за избор е напълно достатъчен. Поне за месоядните е супер. Опитвал съм кюфтенца, които бяха супер, но това което е наистина умопомрачително вкусно са ребрата. Сервитьорът ни препоръча тези с мед, но ние опитахме и от двата вида. Така и не успяхме да преценим, кои бяха по-вкусни. В този случай може да се каже „…и двете дядо попе, и двете!“. Друго което бих препоръчал заедно с разядка е циганската баница, която всъщност напомня на плато с брускети от запечен на скара бял текезесарски хляб поръсен със зехтин, червен пипер и може би малко чубричка.

…твърде късно се усетих, че трябваше да снимам и ребрата. 🙂

Обслужването

Тук бих искал да вдигна две ръце, два крака и въобще тук също те качват на ракетата. Първият път ходих с приятели и действително сервитьорът беше на ниво. Вторият път празнувахме рожден ден и отношението беше наистина на високо ниво. Факт е, че у нас сме свикнали на покъртително неприятно държание от страна на обслужващия персонал, но тук именно обслужването е черешката на тортата. Първо на деня позвъних да предупредя, че имаме торта. Не се наложи да се разправяме, а единствено чух „Да, да, разбира се“. Час преди резервацията позвъних, за да я отложа с половин час „Да, да, няма проблем“. Посрещнаха ни може би трима сервитьора, настаниха ни повече от любезно. Нямаше никакъв проблем първо да духнем свещи, да се поснимаме и да хапнем торта. Момчето което ни обслужваше, само предложи да ни направи няколко снимки. Бяхме приятно консултирани по отношение на менюто и въобще усмивката и топлото държание на персонала, допринесе за наистина приятното ни изкарване.

Цените

Менюто е качено и може да се разгледа на Facebook страницата на ресторанта. В общи линии са средните за София и напълно по силите на средностатистическите млади работещи хора. Порциите са големи и определено си струват парите.

Обобщено в едно изречение – уникална атмосфера, вкусна храна, отлично обслужване на заслужено добра цена. Ще се ходи скоро пак…

/…междувременно в тоалетната е лудница!/

Подкрепете блога с един  

 или