Все по-често си задавам въпроса, каква точно е ролята на брифиращия, когато се пуска задание за нещо без да има ясна насока, какво точно се очаква. Този тип брифове влизат в моята лична категорията на „Измислете нещо“. След като се върнат куп уточняващи въпроси (защо го правим, към кого е насочено и пр.), за да се запълнят поне донякъде информационните празноти, често отговорът е „Не искам да ограничавам свободата ви на мислене“.
Обикновено в тези случаи заявителят или не знае какво иска, което е предпоставка за най-голямото криейтив предизвикателство. Да му дадем предложение за нещо, което да му хареса. 😄
Ограничава ли рамката свободата?
Сама по себе си идеята за поставяне на рамка звучи действително като ограничаване, но това не винаги е задължително. Ролята на брифиращия всъщност е да даде посоката, залагайки основни опорни точки, акценти и задължителни елементи, с които да се съобразим. Мащабът на задачата няма значение. Може да е ТВ клип, ключова визия за кампания, брошура или дори мърчъндайзинг. Даването на пълна свобода и премахването на рамката отключва 3 разрушителни сили:
-
Нарушаване на бранд гайдлайна
Както знаем, всеки един уважаващ себе си бранд има много ясна рамка, за да успее да се наложи като устойчив във времето и пространството. Бранд гайдлайнът е библията на организацията, която е създадена за да се следва. Даването на пълна свобода е първата стъпка от това да счупим гайда и да нарушим „заповедите“, който сме дали обет да спазваме.
Разбира се, не бива да отричаме промяната. Брандът е жив организъм, който се развива и видоизменя, но надграждането е възможно, само когато имаме цялостна и дългосрочна стратегия.
-
Похабената творческа енергия
Заданието тип „Измислете нещо“ рано или късно стига до крайното изпълнителско звено. Дизайнерът. Сценариите са различни, в зависимост дали се намираме в рекламна агенция, корпорация или малка фирма, но в крайна сметка на някакъв етап някой трябва да измисли нещото.
Дизайнерът като човек на изкуството приема (поне първите пъти) заданията с неограничена свобода на творческата мисъл като възможност да изрази себе си и да покаже на какво е способен. Случаите когато тези велики идеи се приемат са по-скоро в сферата на изключенията. Причината е, че липсата на ясна посока и концепция, води до липса на фокус и правилна концентрация на творческата енергия. Именно тази концентрация се постига с маркирането на някаква рамка.
На второ място идва и демотивацията от това да създадеш нещо, което да бъде отхвърлено, тъй като всъщност не си знаел, какво точно е трябвало да направиш. 😱
-
Загубено време и ресурси
За голямо съжаление похабяването на творческата енергия при дизайнерите води до загубено време на човешки ресурс. Рекламният бранш не е художествено ателие. Нямаме седмици, за да нарисуваме шедьовър, който някой ден ще украси Лувъра в Париж. Сроковете са кратки, а за да сме ефективни е нужно да работим стегнато и под ясни правила. Затова и ролята на брифиращите е толкова важни. Именно това са хората, които могат да спестят или загубят времето на компанията. Излишно е да коментирам в какво измерваме времето в наши дни, нали така?
Случвало ми се е да изостават важни и спешни задачи, тъй като дизайнер е решил да се отдаде на задача тип „Измислете нещо“, в която се втурва с наивен детски ентусиазъм. Ако темата за дизайнерите ви е интересна, можете да прочетете след това и „3 причини дизайнерът да е прав, а ти не“.
Помислете за това следващият път, когато пишете без да казвате нищо и завършвайки с „Не искам да те ограничавам“. В крайна сметка, колкото е по-обширно пространството, с което разполагаме, толкова по-голям е потенциалът на хаоса, който сме способни да създадем волно или не. Няма нищо по-хубаво от това да дадем свобода на творческата енергия, но тайната на тази сила е да я насочим в правилната посока. В противен случай тя се оказва просто лепкава боя, с която сме се омазали от главата до петите.
…а всъщност сме могли да създадем шедьовър.
Подкрепете блога с един
или