Панорама от всеки хълм, китни улички, нагорнища, надолнища, мускулна треска и много вкусни местенца за подслон след дългите разходки. Търново е един от любимите ми градове в България, не само заради роднинските връзки, които ме отвеждат натам понякога, но и градът носи една особена атмосфера. Възрожденски романтизъм примесен с подозрително спокойствие и сравнително свеж въздух, поради липсата на ожесточен трафик, характерен за по-големите градове на страната.
От статиите в тази категория, вече става ясно, че храната е основна движеща сила в моя живот. Отивайки в Търново задължително трябва да се посети Щастливеца.
Въпросът е кой – 1 или 2?
Атмосферата
Най-любимият ми определено е Щастливеца 1 в старата част на Търново на ул.”Стефан Стамболов” 79. В интерес на истината ми липсва старият интериор, когато на първия етаж беше пицарията, а надолу по стълбите се намираше по-изисканата зона. Уютът до голяма степен беше изместен от друг, малко по-фалшив уют, но като цяло е доста приятно, най-вече ако се вредите за маса с гледка към паметника. Щастливеца 2 е преместен на ул. „Христо Ботев“ 3 в непосредствена близост до паметника „Майка България“. Тежки мебели и ретро джаджи изкупени от китайски антиквариат. Само мен ме няма по рафтовете – книги, кукли, джунждурии, лампи, чинии… Очевидно е търсен ефект, но твърде претрупано като атмосфера. За сметка на това има голяма тераса и навсякъде е много просторно.
/Гледка от Щастливеца 1 (през стъкло)/
/Интериор на Щастливеца 2/
Храната
…винаги е била основната причина да тръпна преди кулинарното вълшебство, което се случва в Щастливеца 1. Определено там са най-вкусните пици, които съм ял някога и то една конкретна. С извинение към веганите, но пицата е „Три вида месо Микс“ – бекон, филе, може би шунка, маслинки Каламата (без костилка), кисели краставички, билки и голяма доза от нечии талант и любов. В софийския Щастливец също им се получава. Историята на тази пица е поне на 15 години, тъй като жена ми я е похапвала още през ученическите си години. По онова време Щастливеца 1 се позиционира, най-вече като пицария, докато към днешна дата по-скоро се целят към шикозен ресторант с леко претенциозна кухня. Факт е, че до ден днешен местни и туристи се избиват да ходят там.
Щастливеца 2 по-скоро ме разочарова с това, че не е пицария, особено предвид огромната си вместимост. Оказа се , че имат 3 вида пица, но не и пълния набор пици от Щастливеца 1. Уви бяхме твърде гладни, за да се местим в Щастливеца 1, особено предвид, че в 3 следобед нямаше свободни паркоместа в района.
/ПицаTA в Щастливеца 1/
/Oвчарска салата поднесена с език, кашкавал, сиренце и гъбки в тиган + картофки с билки в Щастливеца 2/
Какво ми липсва?
Преди години, това което ми правеше, най-голямо впечатление в Щастливеца бяха прозрачните бутилки със зехтин и много билки. Обикновено този еликсир се поднасяше на масите с пица, за да се добави върху самата пица на вкус. Ритуал, в който имаше нещо мистично, италианско, очарователно и запомнящо се. Малко мазничко, но пък зехтинът е полезен…Да смазваме костите и да сме по-гъвкави.
Обслужването
Без забележки. Персоналът е отзивчив, ако няма места в Щастливеца 1, хостеса те моли да изчакаш във фоайето. Сервитьорите изглеждат леко хладни и угрижени, но не можем да ги съдим. Натоварването е голямо, но малко повече ведрост и усмивки никому няма да навредят. Можех да напиша, че са сериозни и кисели, но не го направих…
Хубаво е да се вземе предвид, че всяко потребителско преживяване е различно. Именно защото е преживяване, то най-силно се влияе от отношението което получаваме, а то винаги е субективно, тъй като зависи от човека насреща. Определено най-добрият пример у нас са Happy, тъй като там никога няма да разбереш, дали сервитьорката е станала с дупето нагоре сутринта.
Цените
Сравнявайки преди и след, определено има завишение на цените и намаляване на грамажа спрямо „едно време“. Все пак да не забравяме, че заведението е до голяма степен туристическа дестинация. Цените варират от нормални до високи, като в крайна сметка всичко зависи какво ще хапваш. Ако сте двама и си разделите пица + салата + по нещо за пиене излиза средно между 20-30 лв. , в случай че все пак сте решили да влезете в някакъв по-приличен бюджет. Голямата пица е наистина голяма, дори за двама. Разбира се, ако сте на угояване си спазвайте традиционното – първо, второ, трето в комбинация с вода и алкохол.
Можете да разгледате и самото МЕНЮ
Как да стигнете?
…и една красива панорама от парк „Света Гора“ за финал.
Подкрепете блога с един
или