Съвети за писане от Стивън Кинг | Как да ги приложим в блог?

Стивън Кинг

Малката тъмна стая ме обгръщаше. Навън беше мрачно. Валеше. Тракането от клавиатурата се чуваше по-ясно от дъжда, който чукаше по перваза навън. Клоните на стария изсъхнал дъб се спускаха като нокти по стъклото. Нощната лампа и монитора хвърляха шарена мигаща светлина, която съживяваше сенките.

Като тийнейджър се виждах точно по този начин, пишейки първия си роман. Уви все още не съм го написал, а и по онова време наблягах на есетата потопени в мрачни думи и кървави метафори, за да привлека вниманието на аудиторията в класната стая. Безспорно часовете по литература бяха интересно място, благодарение на творческото вдъхновение, което романите на Стивън Кинг ми донесоха.

След много дълга „Кинг пауза“, попаднах случайно на „За писането: Мемоари на занаята” на Стивън Кинг, която е издадена през вече далечната 1999 г. Безспорно и тази книга на Кинг ми даде доза вдъхновение за тази статия, в която реших да събера максимално кратко неговите съвети към младите писатели или пишещи хора изобщо. Кинг говори предимно за белетристика в книгата си, но това не означава, че тези съвети не могат да се отнесат и за днешните форми на творческа изява като блогването например. Подчертавам, че това не е ревю на книга, а личен прочит на безценни съвети.

 

  1. Идеята или сърцето на текста

Идеята е онази малка пулсация в теб, от която започва всичко. Всяка една история, всяко едно начинание, всяко едно ново начало, което поставяш. Всъщност повечето наистина добри книги, статии и текстове изобщо, без значение какъв е формата или жанра могат да се опишат с 1-2 изречение. Това което смятам, че наистина е любопитно е тезата на Кинг, че добрите идеи и сюжети често са комбинация между две може би първоначално невъзможни за комбинация теми. Например идеята му да напише Кери е следствие от нещо прочетено за телекинеза и разговор за машина за тампони. В крайна сметка идеята на книгата е за момиче което бива тормозено в училище. В първата сцена, докато Кери се къпе след час по физическо идва кръвта. За първи път. Тя не знае какво е това и започва да крещи от ужас. Момичетата в съблекалнята избухват в смях и започват да я целят с тампони, докато тя се свлича на земята – гола и обляна в кръв. В края на книгата Кери избива всички до крак, с помощта на телекинезата, която се отключва в нея, именно точно в онзи драматичен момент.

Misery Stephen King

  1. Махнете излишното

Друго безценен съвет на Стивън Кинг е да махаме излишното в текстовете, които пишем. Трудно е. Поне за мен. Писането е процес не просто на създаване, а раждане на нещо което извира от теб самия. Когато напишеш последното изречение, последната дума и точка се чувстваш сякаш си родил, но без частта с болката и плацентата оплискала някой между краката ти. Наистина е трудно след това да погледнеш детето си и да му пооправиш нослето, да му махнеш косата, тъй като е твърде дълга и черна…
Може би прекалих малко, но в крайна сметка редактирането е в основата на успеха. След като приключа с този пост ще трябва да си го изчета внимателно на първо място, за да махна плевелите и всичко онова, което идва в повече. Частта с „болката и плацентата“ ще ги оставя. Съжалявам.

Misery Stephen King

Кинг дава 2 много ясни насоки тук:

  • Когато правим описание – не е нужно да описваме какъв цвят например е лапмата, колко точно е висока, на коя марка е и т.н. Достатъчно е да кажем че има лампа и да оставим читателя сам да я сътвори в своето въображение. Всъщност магията на четенето е именно моментът на сливане на думите на автора и образите в съзнанието на читателя.
  • Пряка реч – тъй като не пиша романи, за мен това не е толкова приложимо, но тезата на Кинг тук е гениална. За него само посредствените автори и зле написаните книги обясняват как точно героят е казал нещото. Всъщност тонът, отношението и енергията следва да се усетят от самите думи, ситуация и контекст. Може би изключение правят любовните романи, които така или иначе в повечето случаи звучат доста евтино по отношение на:

Съблечи ме! Разкъсай ми дрехите! – каза тя с влажен поглед и напрежение в гласа, докато малки капчици пот избиваха по гърдите и.

Без уточнението, май пак е добре, а?

 

  1. Не се отказвайте да пишете

Мнозина опитват, но малцина успяват в този живот. Каква е разликата между едните и другите? Поне за мен това е силата да продължаваш напред и никога да не се отказваш от целите и мечтите си. Безкрайно уважавам Стивън Кинг като творец, тъй като той е живият пример за това. Години наред неговите разкази са отхвърляни, но вместо да се откаже, той е забивал на дъска всеки един отказ. Една от най-силните истории, които той споделя е още от ученическите си години. Един от първите му разкази осмива всички учители, използвайки прякорите които децата са им измислили. Малкият Стивън продава копия, на своите съученици, за да изкара малко джобни,  но за жалост те попадат и в ръцете на ръководството. Повечето учители приемат историята с усмивка, но една от учителките не само изисква неговото отстраняване, но нарича написаното „боклук”. За него второто се оказва много по-страшно, тъй като този спомен остава в съзнанието му години напред. Боклук.

Никога не подценявайте силата на думите. Затова моят съвет е да ги подбирате внимателно както подбирате приятелите, дрехите или храната си. Или поне тези от вас, които го правят.

Misery Stephen King

  1. Концентрация, писане и планиране

Едно от най-любимите ми неща в романите на Стивън Кинг е особената атмосфера, която създават неговите текстове. Всяка една книга носи своя специфичен дух и енергия, взрив от неговите думи и моето въображение, в което са натиснати правилните бутони.
Сега си давам сметка, че за да създаваш атмосфера в своите текстове, следва ти самия да пишеш в своето малко интимно кътче на концентрация, необезпокояван от никого.
Кинг съветва, когато пишем да се отделим в спокойно помещение насаме с листа, компютъра или на каквото там пишем. Дори когато не е разполагал с тежко махагоново писалище и собствен офис, той е успявал да намери своето малко кътче, в което да събере мислите си.
За мен концентрацията безспорно е важна, но това което е по-важно е доброто планиране, което предшества моментът на съсредоточаване. Случва ми се да имам изключително продуктивни месеци и такива, в които едва успявам да напиша нещо. В повечето случаи проблемът не е в концентрацията, а в липсата на време, която дори не е липса на време, а липса на планиране. Ако не планирам, че до края на седмицата трябва да завърша този текст, вероятно никога няма да го започна.

 

  1. Пишете с прости думи

Тук можем да направим лека препратка към точка 2., за това да изчистваме излишното от това което пишем. Стивън Кинг ни съветва да използваме максимално най-обикновените думи, за да кажем това което искаме.

Целта на писането действително не е да покажем, колко е богат речниковият ни запас. Истинската ни цел е, когато някой каже „просто не мога да го опиша”, вие да можете. Едни от най-щастливите моменти от създаването на този блог са писма или коментари, които съм получавал, в които хора са ми казвали „точно това исках да кажа и аз”, „точно това чувствах, но нямах думи, с които да го опиша”. Именно това носи най-голямо блаженство и удовлетворение от това да вложиш чувствата, емоциите и усещанията си в един текст.

Може би на някоя олимпиада по литература пудренето на текстове ще ви донесе шестица, но в истинския живот може да получите дори двойка.

Misery Stephen King

  1. Граматиката. Ох.

„За да пишеш добре, трябва да владееш основите (словесно богатство, граматика, стилистика) и да снабдиш третото ниво на сандъчето си с правилните инструменти.”

Стивън Кинг

Така нареченото сандъче, за което говори С. Кинг са основите на владеенето на езика, на който пишем. Правопис, пунктуация, правилен словоред, умение за създаване на прости и сложни изречения и т.н. Все неща, които сме убедени, че ни се отдават, а всъщност не си даваме сметка, колко много не знаем.
Получавал съм доста упреци от читатели за наличие на елементарни грешки. В голяма част от случаите причината е била бързопис и недостатъчно време за редакция. Голямата истина е, че редакцията на един текст отнема два пъти повече време от неговото написване. Може би дори повече. Стивън Кинг пропуска този аспект в книгата си, тъй като романистите си имат редактори, макар че в българския превод на книгата му имаше доста нелепи технически грешки като разменени букви, което на мен лично ме подразни, тъй като попаднах на няколко.

Преди време мой познат с богат копирайтърски опит ми писа по повод една моя публикация. Човекът беше много позитивен и добронамерен. Беше харесал текста и ми предложи да ми помогне с редакция. Първоначалното ми усещане беше „неграмотен ли ме наричаш”, но след като преглътнах егото си му изпратих текста, за да го атакува с малко Track Changes. Безкрайно съм му благодарен за положения труд, тъй като действително ми даде много полезни граматически съвети за това как да съживя някои абзаци или изречения, които звучаха тромаво или липсваше запетайка на правилното място.
В крайна сметка той ми написа, че текстът е супер. Просто имам нужда от коректор, а това си е друга професия. Така че… не бъдете твърде жестоки към мен.

 

  1. „Чети много, пиши много”

Стивън Кинг споделя, че е научил много именно от най-лошите писатели и романи, които е чел. Всъщност лошите текстове са като лошият опит. Всъщност това ни изгражда най-много. В лошо написания текст откриваш грешки, неща които те дразнят, взимаш си бележки и трупаш опит за това как да не пишеш, което е наистина безценно.

От друга страна добрите писатели и книги ни вдъхновяват на най-дълбоко ниво. Често докато стигнем до нашия собствен стил копираме съзнателно или не, някой на когото искаме да приличаме. Самият Кинг признава, че има творби, които е писал под въздействието на Лъвкрафт – майстор на ужаса, но пък ужасен в създаването на добри диалози (поне според Кинг). В самата книгата „За писането: Мемоари на занаята” са описани конкретни примери, за които няма нужда да влизам в детайл.

Според Стивън Кинг, тайната на занаята е доста проста, а именно да четем и да пишем. Много.

„Лошият писател не може да се превърне в талантлив, нито добрият във велик, но с упорита работа, всеотдайност и навременна помощ е напълно възможно от талантливия писател да излезе добър”.

Стивън Кинг

Misery Stephen King

  1. Писането трябва да носи удоволствие

Може би най-важното в процеса на творческо писане, без значение от жанра е именно сладката радост, която преживява ума, душата и връхчетата на пръстите ви. Едно от любимите ми неща в блогването е точно това. Аз избирам темите, по които ми доставя удоволствие да пиша. Кинг пише и за кръжоци и курсове по творческо писане, нещо което може би не е толкова популярно в България. Курсовете могат да ви донесат все някаква полза, но истината е, че там обикновено се търси под вола теле с въпроси от типа: „Какво точно искаш да кажеш с това?” или „Какъв е скритият смисъл на тези дума, метафора или сцена?”.

Съвсем накратко пишете и бъдете себе си, докато пишете. За Кинг сюжетът е най-основополагащ, а темата или темите се раждат в действието. В публицистиката привидно може би не е така, но ако се замисля много често темите, които ме вдъхновяват са се родили от сюжет или случка.

 

Misery Stephen King

  1. Темпото на текста

Ако при романистите темпото на действието е важно, то при писането за уеб, то трябва да е един от най-важните компоненти за успех. Съветът на Стивън Кинг е да се оставим действието само да подскаже своето темпо, но това което трябва да се стремим е златната среда. Звучи доста абстрактно, а? В литературата има много шедьоври, за които е характерно бавното действие. Същевременно през последните години стана популярно да се пише с изключително бързо темпо на действието, за да се задържи читателя, понякога докато авторът го остави съвсем без дъх. Може би е малко прекалено и изтощаващо…

Уви Стивън Кинг няма опит в писане за уеб, но моята препоръка е да се стремите към максимално структурирани текстове с кратки абзаци. Този пост или статия ще са сред тези предизвикателства, тъй като бих искал да ви спестя ненужните детайли, но същевременно ще ми е изключително трудно да избягам от дългите разсъждения, за да не се получи накрая някаква „мозъчна дрисня” (както обичаше да казва мой любим колега).

За голямо съжаление много често нещо, което за вас е много интересно и вълнуващо, би отегчило до смърт голяма част от вашите читатели.

 

  1. Пишете на затворена врата, редактирайте на отворена врата

Един от най-практически полезните съвети е именно този. Моментът на творчество се нуждае от усамотение. На затворена врата можем да излеем най-съкровените си мисли и чувства, без някой да ни критикува, без да се опитваме да угодим на когото и да било. Между четирите стени се случва онова, което вярваме, че е велико и съвършено.

Уви обаче, често не е точно така. Тук идва моментът на редактиране, което Кинг ни съветва да оправим на отворена врата – минимум 2 чернови и 1 фино шлифоване. Това е съвет, който може да се приложи наистина универсално. Шлифоването вече е доста по-лесно с помощта на различни автоматични редактори, но черновите са моментът, в който можем да съкратим излишното или да пренапишем нещо което звучи тромаво, неразбираемо или пречи на текста.

 

  1. Фокус група на „отворена врата”

Стивън Кинг разказва, че докато е на „отворена врата” дава първия ръкопис на жена си, която е най-големият му читател и критик. Това към което винаги се стреми е да се вслушва в наистина обективните и въпроси и съвети. Тук определено се припознавам, тъй като също винаги разчитам на мнението на жена ми или поне за статиите, които е склонна да прочете.

Вторият момент е даването на първата или втората чернова на няколко близки приятели, за които знаете, че ще бъдат болезнено откровени с вас. Тествал съм го и определено работи. Освен това хората се чувстват поласкани, че търсите точно тяхното мнение и препоръка. Много често може да получите обратна връзка за нещо, което тотално ви е убягнало.

 

  1. Пишете към въображаем идеален читател

Така нареченият идеален читател за Кинг е неговата съпруга. Той споделя, че в идеалния му свят тя е мила, внимателна и винаги го хвали, макар и в действителността не винаги да е такава. Прекрасно е да имаш човек до себе си, които да те вдъхновява и към когото да насочваш творчеството си.

Ако трябва да съм отровен, в повечето ми по-смислени публикации винаги си представям, че точно конкретен човек ще прочете написаното. Не случайно споделих, че най-силните теми се раждат от случка или ситуация, както в личния, така и в професионалния ми живот. Може би затова точно тези текстове звучат най-искрено и увличат най-много хора. В тях винаги се крие онази енергия, която съм задържал в себе си, след което съм освободил в изповед. За всички останали това е блог пост, статия или както искате го наречете.

 

Отново съм в малката тъмна стая. Дъждът отдавна е спрял. Хоризонтът е бяла светлина, която пълзи по перваза и започва бавно да лази по бюрото ми.

Всъщност нямам малка тъмна стая. Не пиша в сумрака до ранни зори на мигаща лампа. Все пак има нещо магическо в образите, които създават думите. В съзнанието на всеки човек те придобиват различна форма, размер и сила. Понякога могат да извадя на яве най-големите ни страхове като разровят жаравата на нашето минало, да ни вдъхнат сила и смелост в настоящето или да положат основите на едно ново и прекрасно бъдеще.

Стивън Кинг

 


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче: