Вълшебният дневник на благодарността

благодаря

Казват че „благодаря“, „моля“ и „извинявай“ са вълшебни думички. Не случайно използваме подсъзнателно и умалителната форма, която загатва за нещо чисто и детско. Може би защото това са и първите думи, с които се опитваме да възпитаме децата си като добри хора.

 

Kолко често благодарите?

За това, че сте здрави, че имате семейство, че можете да ходите, да виждате, за това че имате поне един верен приятел, партньор в живота или за вкусната вечеря приготвена с любов. Може би и дори за това, че можете да си позволите вечеря. За това, че имате 5 минути да прочетете тази статия, за да си починете по време на работния ден или просто ей така, защото сте айляк и цъкате по цял ден във Facebook.

От тази година спирам да приемам живота си за даденост. Тази година съм си обещал, че ще благодаря поне за 4 неща всеки ден, които ще записвам във „Вълшебния дневник на благодарността“. Няма да добавям линкове, тъй като целта ми не е да ви продам книга. Можете да си вземете обикновен тефтер или тетрадка, в която да описвате за какво сте благодарни през този ден.

 

Имам или нямам?

Започнах да водя дневника от 1 януари тази година (получих го като подарък за Коледа). Вече го правя 3 дни и съм отслабнал с 5 килограма. Добре де, не са 5, но определено започнах да виждам стойностните неща в живота си. Всички онези малки дадености, които съм приел, че просто трябва да са там.  Съгласен съм, че не бива да робуваме на материалния свят, не това не означава че не бива да го оценяваме.

Основната теза на автора на дневника, е че това да имаш и да нямаш е личен избор, който ни поставя в 2 паралелни реалности. Ако се съсредоточим върху нещата, които нямаме ще живеем в постоянна бедност и нещастие. От друга страна ако насочим вниманието си и благодарим за това което имаме, тогава ще се чувстваме по-богати и щастливи. Светът е начинът, по който го възприемаме. Ние избираме дали да сме щастливи или нещастни, колкото и да отричаме това.

 

Притчата за стареца и двамата селяни

Ще преразкажа съвсем накратко. Дядо Господ слиза на земята и среща двама селянина (действието не се развива в София). Първо пита единия, как е живота. Очевидно по-негативният отговаря, че животът е тежък и ужасен. Трябвало да става рано всеки ден и да превива гръб над сухата земя и т.н. …мрънкало отвсякъде. Тогава Господ се ядосва и казва „Хм…ти си мислиш, че животът ти е ужасен. Ще видиш ти, какво значи тежък живот!“. Другият обаче казва, че животът му е прекрасен, защото сутрин се радва на утринните лъчи, има работа, с която да изхранва семейството си и благодари за всеки ден (подмазвач, а?). Тогава Господ му казва „Мислиш си, че животът ти е хубав? Сега наистина ще видиш, какво значи прекрасен живот!“

Надявам се, че схванахте идеята. Човек може да е щастлив и с един чифт обувки и нещастен с всички пари на света и гардероба на Кари Брадшоу.

 

Няма да ви отегчавам с повече размисли по темата. Все пак се надявам някой да почерпи вдъхновение и идеята да се предаде нататък.

Благодарен съм че имам свободата да споделям нещата, които ме вълнуват. Благодарен съм за вдъхновението, което ми носи началото на новата година.

Благодаря ви, че прочетохте тази статия до край.

 


Подкрепете блога с един   

  или

Споделете статията с клик на бутонче: