Защо губим приятелите си с годините?

приятели

Няма нищо по-естествено от естествения подбор на живота. Когато си на 13 вярваш, че приятелите ти са за цял живот, на 20 вече си в абсолютно нов социален кръг, на 30 социалният ти приятелски кръг драматично се е стеснил и вече се чудиш, какво ли ще се случи по-натам.

В живота ни няма нищо случайно. Няма случайни срещи. Няма случайни хора. Всеки човек който пресече житейския ни път носи някакво послание, дава ни урок. Именно приятелите ни обаче са носителите на нашите най-ценни уроци – нашите довереници, хората пред които разкриваме душата си, a понякога и най-големите ни врагове в бъдещето. Всяко красиво начало и всеки лош край започват с едно добро приятелство.

Септември тази година е ретрограден Меркурий – време за поглед към миналото, вглеждане в себе си и равносметки. Хората идват и си отиват, едни остават в живота ни, други не, а сезоните се сменят все по-бързо и по-бързо. По-мъдрите споделят, че колкото повече се доближаваш до третото десетилетие на живота си, толкова повече въпроси започваш да си задаваш, за това което си постигнал до този момент – кариера, половинка, деца?

 

Най-добрият ти приятел

Спомняш ли си го? Кога последно се видяхте?

Народът правилно е казал, че „краставите магарета се надушват“. Съвсем в реда на космическите сили е да се намираме, харесваме и сприятеляваме на ниво прилики и сходства на интереси, макар привидно да изглеждаме абсолютни противоположности. Най-добрият ти приятел е този, на когото си споделял всичко, с когото си се смял най-много и си се чувствал свободен да бъдеш себе си. Най-добрият ти приятел не се свени да ти каже, че имаш зелено между зъбите, че миришеш на пор, че си дебел или се обличаш ужасно. Най-добрият ти приятел е този, който те приема такъв какъвто си и те разбира, дори когато ти самия не можеш да разбереш себе си.

Годините минават, пътищата се отдалечават и един ден най-добрият ти приятел е абзац в блог пост, тъга по отминалите дни, детството и вярата че всичко на света е възможно и магическо.

приятели

 

Бандата олигофрени

„Двама са малко. Трима са много“ обичаше да казва майка ми, когато ставаше някаква наивна детска драма. Независимо дали си от готините или от аутсайдерите, вграденият инстинкт към социална принадлежност те тласка към някаква група. Ако с най-добрия си приятел, си ти и откриваш път към личността, в която се превръщаш постепенно, то в групата се случва най-качественото социално шлайфане.

Може би си бил част от банда олигофрени или не точно, но още пораствайки в тази група се научаваш кое е допустимо и кое не в социалната среда, без значение първоначалното ниво на инфантилност. Уроците в групата са най-ценни, тъй като там се случва сблъсъкът на характери и борбата за надмощие. Групата дефинира лидерите и аутсайдерите, силните и слабите, красивите и грозните, забавните и скучните. Групата оставя белези за цял живот, а това което не осъзнаваме  е, че винаги ще бъдем част от някоя група. Важното е да придобием онези умения, с които да се идентифицираме и чувстваме комфортно в кожата си. Приятелите в група рядко остават за цял живот, но най-ярките образи никога не се забравят.

 

приятели

Приятелите от училище

Онзи с когото някога деляхте един чин, този на когото не знаеше как да откажеш да си дадеш домашното, за да бъде безцеремонно преписано, онзи който ти измисляше ново прякорче всеки ден. Мразиш ли ги все още или вече дори си забравил имената им? Съучениците с които прекарваш времето си, рано или късно се отсяват в приятелски кръг, тъй като споделяте еднакви тревоги и вълнения. Приятелите от училище най-много се доближават до „приятелите колеги“. Не си ги избираш ти, съдбата ви е срещнала и по-някаква невероятна случайност, благодарение на която научавате много едни от други. Въпреки че днес единствено ги виждаш във Facebook, с умиление си спомняш за по-безгрижните етапи в живота си, тогава когато всичко беше толкова по-просто, а мечтите за бъдещето толкова големи.

 

приятели

 

Паразитно приятелство

/Кошчето за душевни отпадъци/

Почти всеки е имал приятел, на когото да споделя мъките, тревогите и неволите си. Въпросът обаче е, дали осъзнаваме до каква степен споделяме и натоварваме човекът отсреща. Обикновено добряците са най-големите жертви на този тип енергийни вампири. Всеки път довереникът ти, яростно повръща в душата ти, а ти си безпомощна бездънна кофа, която поема ли поема. Обикновено този тип приятели създават много здрава връзка с жертвата, на принципа на паразитното съществуване или насилник-жертва. Вероятно си го усещал дори физически – отпадналост, главоболие, но не си си давали сметка, че нещо не е наред. Години по-късно си осъзнаваш, че този отсреща, никога не се е интересувал искрено от твоите житейски проблеми.

Тук естественият подбор е свързан с порастването. С времето се научаваш  да отблъскваш тези тежки връзки, защото не си кофа, а дори да беше – имаш дъно.

приятели

Много често този тип приятели не си дават сметка за щетите, които са нанасяли и вероятно никога няма да разберат, каква е причината вече да не сте приятели. Просто са твърде големи егоисти.

Приятелите сродни души

Може да не сте се виждали година, но когато го направите, сякаш времето никога не ви е  разделяло. Обикновено това е двустранен процес, при който чувството ви към човека е като към душевен брат или сестра. Силна, здрава и непоклатима от времето, живота и обстоятелствата. С тях винаги се смееш, споделяш и дори да има тежки и натоварващи момент, те са посрещани от разбиране и съпричастност. Нещо което липсва в горния тип. Тези приятели не можеш да ги изгубиш. Или ги има, или ги няма. Завинаги.

harry-potter-frienships

Най-добрата ти приятелка, в която си тайно влюбен

Рос и Рейчъл, Тед и Робин, Моника и Чандлър, Пени и Ленърд, Макс и Реичъл, Питър Паркър и Мери Джейн, и така нататък и така нататък… Повечето сюжети както във филмите, така и в живота са за момче, тайно влюбено в най-добрата си приятелка. Тя от своя страна, разбира се, не вижда това и му разказва за любовните си преживявания с други, но за него това няма значение, защото е безнадеждно влюбен до мозъка на костите си.

10 години гледахме, как Рос и Рейчъл се събират и разделят и тайно знаехме/надявахме, че накрая ще останат заедно. Вярвам че това са най-здравите връзки (изключвам сценариите с безброй раздели, 10 сезона не се избутват лесно), тъй като след еуфорията на влюбването остават безпрекословната любов, грижата, подкрепата и създаването на семейство, в което да цари разбирателство и хармония.

rossrachel

Момичетата задължително минават през периода на лошите момчета. Проблем обаче е, ако ги изберат за дългосрочен партньор в живота. Скъпи момичета, омъжете се за най-добрия си приятел и след 10 години няма да съжалявате за избора си и освен всичко няма да го загубите.

 

 

Приятелството е като градина, в която сеем през целия си живот. Може да е безкрайна цветна поляна или градина с едно голямо дърво. Можем да я насадим с растения, от които имаме нужда, за да се храним, лекуваме или просто, за да се насладим на прекрасен цветен аромат. Някои от тези растения ще увехнат защото не сме ги поливали достатъчно, други защото не сме искали да ги поливаме, а трети просто така, защото не е трябвало изобщо да порастват там.

приятели
За жалост на тази земя нищо не е вечно. Както животът, така и приятелството се ражда и умира, но със сигурност не е напразно. Всички ние сме част от един безкраен цикъл, в който се развиваме, научаваме своите уроци и в най-добрия случай оставяме следа след себе си или в душите на другите. Раждаме се сами и умираме сами и не защото човешкият живот е безсмислена драма на самотата, а защото имаме силата и енергията да извървим пътя си сами. Приятелите ни са онези души, които ни помагат да достигнем до заветната цел.

До края. Или до самото начало.


Подкрепете блога с един   

  или 

Споделете статията с клик на бутонче: